Електрическа дъга
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Обикновената електрическа дъга (или волтова дъга) се образува между два въгленови или графитни електроди. Катодът се нажежава при включване на дъгата и изпуска поток от електрони, които бомбардират анода, като го нажежават до бяло. Електроните, които се удрят по повърхността на анода, го разрушават и образуват кратер с температура около 4000 K, а температурата на отрицателния въглен е около 3000 K. Лъчението на дъгата зависи предимно от температурата на кратера, който излъчва около 85% от енергията, докато на катода се падат 10%, а на излъчването от газосветещия облак на пламъка- 5% от общата енергия на лъчението.
Още по-мощен излъчвател е електрическата дъга с висок интензитет. Яркостта на лъчението на дъгата се повишава, като кратерът се запълва с нажежени частици на вещества, които към чисто топлинното излъчване на кратера добавят електролуминисцентно лъчение на частици, възникващо при термично възбуждане на атомите и молекулите. При пресуването на електродите на дъгата с висок интензитет се изработват графитна обвивка и фитил, който се набива или напъхва. При горене на дъгата кратерът на анода се запълва с пари на редкоземни метали, които влизат в състава на анода, и към топлинното лъчение на кратера се добавя луминесцентното лъчение на тези пари. Температурата на кратера ( около 5000 K ) е по-висока, отколкото на обикновената дъга, в следствие на което максимумът на лъчението на високоинтензивната дъга е изтеглен в областта на по-късовълновите лъчи. Но стойността на енергетичната яркост на електрическата дъга с висок интензитет в инфрачервената област почти съвпада със стойността на енергетичната яркост в инфрачервената област на обикновената електрическа дъга, т.е. високоинтензивната дъга, като източник на лъчение в близката инфрачервена област на спектъра, няма никакви предимства пред обикновената електрическа дъга. Интензивността и спектралният състав на лъченията на топлинните източници се подчиняват на формулата на Планк, в която основен параметър е температурата. Спектърът на тези излъчватели е близък до спектъра на абсолютно черно тяло.
